БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Гори красиви, български гори,

букаци и дъбрави, урви тясни,

по върхове ви – утринни зари,

а на дървета – птици сладкогласни!

Поля зелени, български поля,

долѝни, равнини, цветя омайни,

полюшнат злак от дъхава трева

на билки лековити и незнайни!

Реки кристални, български реки,

прохладни, лъкатушещи потоци,

звънливи песни – пролетни води,

пенливи, шумни, буйни водоскоци!

Селца китати, български селца,

като шевица на родопска дреха,

момински смях  и свада на деца –

червени, здрави – майчина утеха!

Море безбрежно, българско море,

и пясъците – дюни, броеница;

блестящи чайки, буйни ветрове,

пътека лунна, златна огърлица!

Небе лазурно, българско небе,

Вечерницата – нощем обозрима;

тъкана черга в пъстри цветове –

България – страна неповторима!

3.12.2007 г.

(полет Колумбус –Виена)