ВЪЛНА

Като вълната вечна, все търсеща брега,

към теб стремях се непрестанно,

но щом усещах твойта безкрайна хладина,

оттеглях се със стон обратно.

Като онази чайка, все търсеща покой

от океански бури снежни,

крилата си да стопля при тебе, мили мой,

аз исках, исках безнадеждно.

Като маяк далечен, желан, градях мечта –

красива, ярка чак до блясък:

да бъда вечно твоя – любимата жена!

Уви, маякът бе от пясък!

Сега не се стремя към тебе вече аз

и порив вече в мене няма.

Такава аз не съм, каквато бях тогаз –

с теб всичко в спомени остана...

БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

БЕЗГЛАГОЛНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Гори красиви, български гори,

букаци и дъбрави, урви тясни,

по върхове ви – утринни зари,

а на дървета – птици сладкогласни!

Поля зелени, български поля,

долѝни, равнини, цветя омайни,

полюшнат злак от дъхава трева

на билки лековити и незнайни!

Реки кристални, български реки,

прохладни, лъкатушещи потоци,

звънливи песни – пролетни води,

пенливи, шумни, буйни водоскоци!

Селца китати, български селца,

като шевица на родопска дреха,

момински смях  и свада на деца –

червени, здрави – майчина утеха!

Море безбрежно, българско море,

и пясъците – дюни, броеница;

блестящи чайки, буйни ветрове,

пътека лунна, златна огърлица!

Небе лазурно, българско небе,

Вечерницата – нощем обозрима;

тъкана черга в пъстри цветове –

България – страна неповторима!

3.12.2007 г.

(полет Колумбус –Виена)